Всички епизоди на Сломената половинка на Алфата

Цялото ми семейство ме принуди да поема вината вместо осиновената ми сестра, а моят Алфа ми каза: „Седем години ще минат неусетно.“ Докато лежах в затвора заради нея и губех детето в утробата си, моята орисана половинка – Алфата – я държеше в прегръдките си и казваше: „Обичам те.“ Щом излязох на свобода, със собствените си ръце разкъсах душевната ни връзка и заминах за бойната зона. По-късно, сломен от разкаяние, той се вкопчи в ботушите ми и изрида: „Моята Луна!“ Погалих наедрелия си корем и казах: „Съжалявам, но вече нося детето на по-големия ти брат.“

Цялото ми семейство ме принуди да поема вината вместо осиновената ми сестра, а моят Алфа ми каза: „Седем години ще минат неусетно.“ Докато лежах в затвора заради нея и губех детето в утробата си, моята орисана половинка – Алфата – я държеше в прегръдките си и казваше: „Обичам те.“ Щом излязох на свобода, със собствените си ръце разкъсах душевната ни връзка и заминах за бойната зона. По-късно, сломен от разкаяние, той се вкопчи в ботушите ми и изрида: „Моята Луна!“ Погалих наедрелия си корем и казах: „Съжалявам, но вече нося детето на по-големия ти брат.“

Цялото ми семейство ме принуди да поема вината вместо осиновената ми сестра, а моят Алфа ми каза: „Седем години ще минат неусетно.“ Докато лежах в затвора заради нея и губех детето в утробата си, моята орисана половинка – Алфата – я държеше в прегръдките си и казваше: „Обичам те.“ Щом излязох на свобода, със собствените си ръце разкъсах душевната ни връзка и заминах за бойната зона. По-късно, сломен от разкаяние, той се вкопчи в ботушите ми и изрида: „Моята Луна!“ Погалих наедрелия си корем и казах: „Съжалявам, но вече нося детето на по-големия ти брат.“

Цялото ми семейство ме принуди да поема вината вместо осиновената ми сестра, а моят Алфа ми каза: „Седем години ще минат неусетно.“ Докато лежах в затвора заради нея и губех детето в утробата си, моята орисана половинка – Алфата – я държеше в прегръдките си и казваше: „Обичам те.“ Щом излязох на свобода, със собствените си ръце разкъсах душевната ни връзка и заминах за бойната зона. По-късно, сломен от разкаяние, той се вкопчи в ботушите ми и изрида: „Моята Луна!“ Погалих наедрелия си корем и казах: „Съжалявам, но вече нося детето на по-големия ти брат.“