Стоях прикована под прозореца им и слушах всичко. — Верона би ли направила това за теб? От мъжа горе се изтръгна глух стон. Той сграбчи брадичката ѝ, а гласът му звучеше като тиха заплаха. — Талия, ако позволиш на Верона да разбере за това, кълна се, ще съжаляваш. Талия просто се изсмя и го прекъсна с целувка. — Ако се стигне дотам, изобщо няма да ми пука. През осветения прозорец сенките им се преплитаха и извиваха. Талия беше тази, която подстрекаваше другите да ме тормозят още в прогимназията. Прекарах години по лекарски кабинети, започвайки и спирайки лекарства. Тези три години бяха дъното в живота ми. Тя ме натопи и се наложи да се преместя. Но така и не успях да се измъкна от нея завинаги. — Верона Бейкър, имаш толкова хубаво име. Наистина мислех за бъдеще с теб. В гимназията именно Бренан, моят съученик по чин, ме извади от тази тъмнина. Той винаги се появяваше точно когато бях на ръба. А сега момичето, което мислех, че никога повече няма да видя, беше в леглото с моя приятел. Стоях там и треперех, стиснала ръце толкова силно, че ноктите ми се впиха в дланите. — Ти си тази, която тормозеше Верона в гимназията, нали? — По-добре се дръж прилично в университета. — Ако Верона някога ми каже, че си ѝ посегнала, ще ти покажа какво е наистина да си мишена. Замръзнах. Значи Бренан е знаел. Знаел е точно коя е Талия и въпреки това е спал с нея. Нощният въздух беше леден, вятърът пронизваше костите ми. Горе звуците така и не спираха. Стоях на замръзналата земя с празна болка там, където някога беше сърцето ми.