С най-добрата ми приятелка се омъжихме за братята Харпър. Аз за по-големия, капитан на пожарната, а тя за по-малкия, прочут хирург. На годишнината ни бях заключена в стая от първата любов на мъжа ми, когато избухна пожар. Бременна в седмия месец, се оказах в капан сред задушлив дим. Позвъних на съпруга си за помощ, но гласът му беше леден: 'Спри с тези сцени! Котката на Меган е в опасност! Трябва да спася истински живот!' Накрая приятелката ми Лия разби вратата и ме измъкна. Отчаяна, тя се обади на своя съпруг да ме прегледа, но получи само студено безразличие: 'Опашката на котката на Меган е наранена. Като лекар съм длъжен да помогна. Лия, престанете с истериите и проявете малко уважение.' Този ден загубих детето си. Гледайки как лекарят изнася напълно оформеното ми бебе, душата ми се срина. 'Лия, искам развод.' Тя ме прегърна силно: 'Разведеш ли се, тръгвам си и аз. Тези двама нещастници не заслужават и капка от сълзите ни.' Същата вечер братята Харпър получиха документите за развод и ги обзе паника.