Скъпи братко, съжалението ти дойде твърде късно

Шестнадесет години Стефания живее с вина, която не заслужава — майка ѝ умира, докато я ражда. Пренебрегвана от баща си Мориц и презирана от брат си Алекзандър, тя се вкопчва в единствената топлина, която той някога ѝ е давал. Но когато братовчедка им Абигайл се нанася в дома им, дори Алекзандър се обръща срещу нея и си пожелава тя да беше умряла. В известен смисъл желанието му се сбъдва, когато Стефания е диагностицирана с рак. Но след смъртта ѝ, именно светът на Алекзандър започва да се разпада.